13.10.2007 г., неделя
                   Събитията в моята катедра по ФИЛОСОФИЯ предизвикаха  промя-
в плана за провеждане на общоакадемичната конфереция. Изправено пред
опасността целият преподавателски състав на Военната академия да се ока
же в мнозинството си поддръжник на концепцията, развита от мен и вече от-
крито подкрепяна от полковниците-професори Димитър Бантутов и Стоян Не
дин, Главното политическо управление на БНА редуцира участниците в кон-
ференцията само до началниците и заместник-началниците на катедри, ко-
мандният състав на факултетите и Академията, както и висшите началници от военният отдел на ЦК на БКП и самото ГПУ на БНА. В този състав, разби-
ра се, отгоре надолу можеше да се наложи вякакво решение.                           На конференцията по дневния ред не се предвиждаше никакво мое участие.
Основен доклад на тема "МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ПОЛИТИКАТА И ВОЙНАТА И МИРНОТО СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУВАНЕ" из-
несе полковник-професор Ганчо Бонин, началник на катедрата по ФИЛО-
СОФИЯ. Без да споменава изобщо за резултатите от обсъждането на този
проблем в нашата катедра, полковник-професор Ганчо Бонин представи
гледната точка на ГПУ на БНА, която схематично се свеждаше до следното.
                  1. Мирното съвместно съществуване между двете противоположни
обществено-политически системи - капитализмът и социализмът -, е полити-ка, наложена от нашата, от социалистическата система начело със СССР.
Ние сме по-силни от капитализма, който е исторически обречен да загине
 като последният експлоататорски строй, но ние сме загрижени за съдбата
на човечеството и не желаем победата на нашият строй в световен мащаб
да стане с военна сила. Ние сме убедени, че в процеса на мирното съвмест-
но съществуване социализмът ще покаже своите предимства и ще надминем
САЩ и европейските капиталистичеки страни във всяко важно отношение.
                    2. Нашата политика е мирна, но съзнавайки своята обреченост,
капитализмът се готви за война. Това принуждава и нас да се въоръжаваме и да се готвим за евентуален ракетно-ядрен конфликт.  Третата световна
война не може да се смята за неизбежна, но тя е възможна. И ако тази вой-
на избухне, причината за нея ще трябва да се търси единствено и само в све-
товният империализъм, който и без война е осъден на гибел, но верен на
своят експлоататорски егоизъм, може да се реши да повлече цялото човече-
чество в пропастта.
                    3. Ракетно-ядрената война не може да се тълкува като продълже-
ние на нашата, на социалистическата външна политика, защото нашата вън-
шна политика е политика на мирното съвместно съществуване между дър-
жавите с противоположен обществен строй. Но войната по принцип, включи-
телно и ракетно-ядрената война, винаги е била продължение на империа-
листическата политика  на капиталистическите държави, затова Ленин си
остава абсолютно прав, когато пише, че във всяка война се решават полити-
чески задачи и се постигат политически цели. И затова, ако империализмът
начело със САЩ ни въвлече в ракетно-ядрен конфликт, ние в този конфли-
кт ще преследваме политическата цел веднъж завинаги да ликвидираме 
империализма. Така че нашата цел също няма да бъде само военната по-
беда, а ще бъде и политическата цел за утвърждаване световното господство
на  социалистическият обществен строй.
                     4. Напразно се отдава такова голямо значение на споровете за
значението на ПЪРВИЯТ УДАР. От позициите на марксистко-ленинската
идеология ЕДИНСТВЕНИЯТ ВИНОВНИК ЗА ЕВЕНТУАЛНА РАКЕТНО-ЯДРЕНА
ВОЙНА МОЖЕ ДА БЪДЕ САМО ИМПЕРИАЛИЗМЪТ. Той е източникът и в него е причината за войната. А "ПЪРВИЯТ УДАР" е военно-техническо понятие.
Ще го нанесе този, който пръв успее да разгадае замислите на противника
си, превърнали се в решение за започване на ракетно-ядрена война. И ако
ние получим информация, че противникът ни във всеки следащ момент ще
пусне ядрените си бомби, разбира се, че ще го изпреварим. Но този факт
по никакъв начин няма да ни превърне във виновници за започването на
ракетно-ядрената война - ВИНАТА ЗА НЕЯ ЩЕ ПОНЕСЕ ПРЕД ЧОВЕЧЕСТ-
ВОТО ЕДИНСТВЕНО СВЕТОВНИЯТ ИМПЕРИАЛИЗЪМ.
                       5. Армиите на държавите-членки на Варшавския договор, БНА
И ЦЕЛИЯТ НИ ОФИЦЕРСКИ СЪСТАВ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВЯТ ТАКА, ЧЕ
НИЕ ДА СПЕЧЕЛИМ ЕВЕНТУАЛНАТА ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Ние сме
против такава война, защото историята работи за победата на световния со-
циализъм, но ако войната ни бъде наложена от империализма, ПОБЕДИТЕ-
ЛИ В НЕЯ ЩЕ ИМА И ТЕЗИ ПОБЕДИТЕЛИ ЩЕ БЪДЕМ НИЕ.
                       Това е накратко съдържанието на доклада на полковник-профе-
сор Ганчо Бонин, текстът на който и в момента е пред мен. В този доклад
единственото  уточнение, което се прави по отношение на Ленин, се заклю-
чава в твърдението, че ракетно-ядрената война не можела да бъде продъл-
жение на нашата, на социалистическата външна политика, която била по
дефиниция мирна, но ракетно-ядрената война, разбира  се, пак така по
дефиниция, си оставала  продължение на империалистическата политика на САЩ  и на НАТО. И понеже империализмът не се кани да воюва със са-
мият себе си, а със световната социалистическа система начело със СССР,
ТО, СЛЕДОВАТЕЛНО, РАКЕТНО-ЯДРЕНАТА ВОЙНА  ЩЕ БЪДЕ ПРОДЪЛЖЕ-
НИЕ НА ПОЛИТИКАТА В СВЕТОВЕН МАЩАБ И НИЕ ЩЕ СИ ПОСТАВИМ ПО-
ЛИТИЧЕСКАТА ЦЕЛ ОКОНЧАТЕЛНО ДА ЛИКВИДИРАМЕ КАПИТАЛИСТИЧЕС-
КИЯТ ЕКСПЛОАТАТОРСКИ СТРОЙ, А НЕ ПРОСТО ДА ИЗВОЮВАМЕ ВОЕННА
ПОБЕДА.
                       Прецених, че трябва незабавно да поискам думата за изказва-
не, докато главните тези и аргументи на докладчика не са още "затрупани"
със странични съображения. Генерал-лейтенант Никола Недялков ме ви-
дя, че ставам прав и се загледа втренчено в мен, виждайки, че в ръцете си
държа само тетрадка и химикалка, но веднага и рязко обяви, че думата се
дава на старши преподавател д-р Здравко Дунов. Аз бавно, но с решителен
вид се качих на трибуната, извиних се, че за минута ще заема странна поза
като за човек на катедра, наведох се надолу и извадих изпод трибуната 
купчина книги и списания, които сутринта рано заедно с двамата полковни-
ци-професори Бантутов и Недин бяхме скрили  на това място. В тази солид-
на купчина книги беше и Клаузевиц, и томът на Ленин, и томове от Черненко
и Живков, и редица други неща...
                        Генерал-лейтенант Никола Недялков ме гледаше като гръм-
нат, въртеше очите си ту към мен и трибуната, ту към генерал-полковниците
Митко Митков и Велко Палин, но накрая очевидно се успокои, облегна се
назад на стола си и се накани да слуша.....