11.10.2007 г., четвъртак
                   По пътя от Южния парк до Военната академия, който бях свикнал
да изминавам точно за 50 минути, аз не размишлявах нито по конкретни въпроси, нито за това, как ще протече разговорът ми с генерал Недялков.
Вече писах по-рано, че в такива случаи следвах думите на Ийсус Христос,
който напътства учениците си как да се държат при проповядването на не-
говото учение: "НЕ ИЗМИСЛЯЙТЕ ДУМИТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО, КОГАТО ВИ
ПОТРЯБВАТ, ОТЕЦ МИ И АЗ ЩЕ ВИ ПРАТИМ В УСТАТА НАЙ-ПОТРЕБНИТЕ
ДУМИ."  Затова просто движех ритмично в тъмнината и настройвах тялото
и ума си да влязат в най - добрата си форма.
                   Минах уверено и бързо покрай въоръжената с автомати охрана
първо на официалния вход, а после пред кабинета на Началника на Акаде-
мията и точно в 3.55 часа почуках на вратата на неговия секретар старшина
Георгиев, старшина при нас, а иначе майор от военното разузнаване, стар
сътрудник на генерала от същото това разузнаване, откъдето аз всъщност
познавах и двамата. Облечен в цивилни дрехи, старшината-майор ме пос-
рещна делово и ми каза: "Генералът спа тук, в кабинета си тази нощ; прави
го, когато извършва нощни проверки. В момента се облича, но точно в 4.00 
влизаме при него. Ще бъдем тримата, един генерал и двама офицери от
военното разузнаване. Няма старшина Георгиев, няма главен асистент.......
Има генерал, бивш началник на военното разузнаване и двама негови офи-
цери. Трябва да успееш да убедиш Началника, че си прав; той се притес-
нява единствено от това набъркване на Ленин и понеже не се е занима-
вал с философски теории, чака да му ги разясниш. Но трябва да ти кажа,
че късно снощи тук при него беше  генерал Найденов, началникът на по-
литотдела. Докладва му резултатите от проверката, която е извършил за
теб. Тези резултати бяха отлични, защото Началникът се интересува само
от това, дали наистина си толкова умен, за да може да ти повярва. А начал-
никът на политотдела завърши доклада си така: "Другарю генерал-лейте-
нант Недялков, дъщеря ми и зет ми, които се занимават с изкуство, ме
предупредиха така. Този ваш главен асистент е наш приятел. Член е на
редакционната колегия на списание "СЪВРЕМЕННИК", движи се в нашите среди и е приятел на най-големи наши писатели, художници, артисти, музи-
канти. Ако вие там, военните, го пипнете и го изкарате, че не знае какво го-
вори за политиката и за войната, ще станете за пълна подигравка сред
интелектуалците. Никой никога няма да повярва, че вие сте правите, а
ще злепоставиш и нас, дъщеря ти и зет ти, защото всички знаят, че ти си
началник на политотдела и ние ще умрем от срам заради теб. Ако трябва,
напускай армията и Академията, но не участвувай в преследването на то-
зи умен и честен човек."
                    Аз тук НЕ говоря за Виза Недялкова и Андрей Райчев, дъщерята
и зетят на генерал Недялков, а за дъщерята и зетят на генерал Найденов,
началникът на политотдела на Академията. Значи намерил съм здрави
съюзници, както, между впрочем винаги е ставало с мен и с моя живт. Ни-
кога, нито за момент в трудните ситуации не съм оставал без хора, които
са ме разбирали и са ме подкрепяли. Оттук и моят оптимизъм по отноше-
ние на хората, моето убеждение, че СВЯСТНИ ХОРА винаги е имало, има
и ще има, така че спокойно, приятели, вглеждайте се по-внимателно в хо-
рата и вярвайте, че някой от тях ще протегне ръка. Но затова и вашата ръ-
ка трябва да бъде винаги готова за протягане и подкрепа на някого....
                    В 4.00 старшината-майор Георгиев отвори вратата на Началника
без почукване и двамата влязохме вътре. Генерал Недялков беше избръс-
нат, свеж, спретнат, беше седнал на малка заседателна масичка, а не на 
огромното си бюро. Той ни поздрави бодро и каза: "СЯДАЙТЕ ТУК ДО МЕН.
А ТИ, ЗЕМЛЯКО ЗДРАВКО ДУНОВ /това е моето истинско име, без него вече не става/, ПОЧВАЙ ДА МИ РАЗКАЗВАШ ОТ ИГЛА ДО КОНЕЦ КАК РЕШИ ДА
ДОЙДЕШ ИМЕННО ПРИ НАС, ВОЕННИТЕ В АКАДЕМИЯТА И ЗАРЯЗЯ ЦИ-
ВИЛНИЯ СИ ЖИВОТ, КЪДЕТО РАЗКАЗВАТ, ЧЕ СИ ОТ НАЙ-ВИСШИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛНИ СРЕДИ. КАКВО ПРАВИШ ТИ ТУК, В АКАДЕМИЯТА И ЗАЩО
НИ ЗАБЪРКА ТАЯ КАША? ИЗПРАТИ ЛИ ТЕ НЯКОЙ ТЕБЕ ТУК И КАК МОЖА
ДА ТИ ДОЙДЕ НА УМ ДА ПРЕПОДАВАШ НА ОФИЦЕРИ, СЛЕД КАТО СИ КА-
ДЪР НА АКАДЕМИЯТА НА НАУКИТЕ, НАЛИ ОТ ВАС ТАМ ПО-ГОЛЕМИ НЯМА?
СЛУШАМ ТЕ И ЩЕ ГОВОРИМ ТОЛКОВА ВРЕМЕ, КОЛКОТО ТРЯБВА, МОЖЕ
И ДО ОБЯД. ГЕОРГИЕВ, СЛОЖИ ЗА ВАС КАФЕ, А ЗА МЕНЕ ЧАЙ.
                     Генералът знаеше всичко от фактическа гледна точка. Всичко,
освен едно, че съм набъркан с история около синът на Тодор Живков, че
съм ходил по психиатрични прегледи, че съм бил в Суходол. За военните
моята история беше останала изцяло неизвестна, това е и причината, по-
ради която ме приеха с такава радост във Военната академия. Така се случ-
ва понякога - между отделни висши сфери на държавата не протича никак-
ва информация от неофициален характер, армията си беше силно затво-
рена институция, не допускаше външни очи да надничат в нея, но и не
проявяваше също никакъв интерес към популярните слухове извън нея.
                     Не се колебах нито секунда, като разбрах докъде свършва ин-
формираността на генерал Недялков  и сбито, но фактически пълно му
разказах цялата история. През цялото време той ме гледаше ту доброна-
мерено ококорен, ту си завърташе очите сякаш ще изхвъркнат от орбитите,
докато накрая отсече: 
                      " ДОТУК С ИСТОРИЯТА ОКОЛО СИНЪТ НА ДРУГАРЯТ ТОДОР ЖИВКОВ. НИКОГА НИКОМУ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СПОМЕНАВАШ ЗА НЕЯ, ДОКАТО РАБОТИШ В АКАДЕМИЯТА. НИЩО, АМА НИЩИЧКО НЕ СИ РАЗКАЗ-
ВАЛ И НА МЕН, В ДОКУМЕНТИТЕ НЯМА И РЕД ЗА ТАКИВА НЕЩА. ИНАЧЕ
МОЖЕ ДА ИЗГЪРМИ ЦЯЛАТА АКАДЕМИЯ, АКО В ПОЛИТБЮРО СИ ПОМИСЛЯТ, ЧЕ НИЕ ТУК НАРОЧНО, ИМЕННО В АРМИЯТА, СМЕ ТЕ ПРИБРА-
ЛИ, ЗА ДА ТЕ СПАСИМ ОТ НЕДОВОЛСТВОТО НА ДРУГАРЯ ЖИВКОВ. СЕГА
МИ ОБЯСНИ НАИСТИНА ЛИ РАБОТАТА ОПИРА ДО ЛЕНИН, И АКО Е ТАКА, КАК МОЖЕМ ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО.
                       Генерал-лейтенант Никола Недялков, казах го и по-рано, беше
наистина див, но безупречен строеви, професионален офицер. Той беше
отдаден изцяло на военното мислене и разсъждаваше като стопроцентов
военен човек, а не се интересуваше от политика. Затова искаше действи-
телно да разбере защо се получава този конфликт между оценката на 
световната военно-политическа ситуация и учението на този наш гениален
вожд и учител Владимир Илич Ленин. 
                        А ЗА МЕН РАЗГОВОРЪТ С ТАКЪВ МИСЛЕЩ ГЕНЕРАЛ БЕШЕ
ИСТИНСКО ИНТЕЛЕКТУАЛНО УДОВОЛСТВИЕ...... 
  

"СВЯСТНИ ХОРА винаги е имало, има
и ще има, така че спокойно, приятели, вглеждайте се по-внимателно в хо-
рата и вярвайте, че някой от тях ще протегне ръка. Но затова и вашата ръ-
ка трябва да бъде винаги готова за протягане и подкрепа на някого...."

!!!

ДГД миризливите шапкари!!!

Нямам нищо против свободното право на мнение на всеки и затова нищо никога няма да изтрия. Само
ще добавя, че армията е органична част от живота
и съдбата на всяка нация, особено на великите на-
ции.
Свободата на предприемачеството и свободният дух
на нациите са възможни затова, защото има кой
да гарантира тяхната екзистенция.
Не ми е много ясно за какво изобщо е годен един
индивид, макар да допускам, че се е изкъпал, преди да пише за "миризливите шапкари", който дрънка по-такъв начин. Чувал съм, че езикът не служи само
за изплюване на отровата от душата.....