Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2007 06:13 - ВЪЗХОД и ПАДЕНИЕ във ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ - 9.
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2078 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
10.10.2007 г., сряда
                      На срещата в ЦК на БКП между завеждащият военно-админист-
ративният отдел генерал-полковник ВЕЛКО ПАЛИН и Началникът на ГПУ
на БНА генерал-полковник МИТКО МИТКОВ било решено те да организират
и проведат под техен контрол нова военно-теоретична конференция във ВА
"Г. С. РАКОВСКИ" с участието на целият команден и преподователски състав на Академията и в присъствието на висши началници. В процеса на подгото-
товката на тази общоакадемична конференция трябваше да се проведат се-
минари във всички преподавателски катедри поотделно. Датата за конфе-
ренцията и процедурата по нейното провеждане бях определени със специ-
ална заповед на Началника на Военната академия генерал-лейтенант
НИКОЛА НЕДЯЛКОВ. Тук е мястото да кажа няколко изречения за този ко-
лоритен началник.
                       Генерал-лейтенант НИКОЛА НЕДЯЛКОВ беше роден в село
Алтимир - Врачанска област и ние с него бяхме земляци от Северозапада
по месторождение. Преди да стане Началник на Военната академия беше
работил като Началник на Военното разузнаване и заместник-началник на
Генералния щаб на БНА.  Баща е на прочутата и също личностно колоритна
като него журналистка ВИЗА НЕДЯЛКОВА и тъст на АНДРЕЙ РАЙЧЕВ - някога щатен инструктор в ЦК на БКП, а днес нахакан и претенциозен социолог, политолог, бизнесмен-издател и вероятно още куп други неща.
                       Генерал Недялков беше среден на ръст, имаше масивна и
внушителна глава, атлетично и здраво тяло. Из територията на Военната
академия се движеше като танк,  неспираемо, бързо и напористо, изда-
вайки непрекъснато  наляво и надясно заповеди на  висок  и  отсечен  ге-
нералски глас. Една обиколка из територията - най-малко 20 заповеди,
от които минимум 15 за някакво наказание на някого. Но най-характерни
за него бяха очите. Нямам представа дали е гледал с такъв поглед прия-
телите и близките у дома си, но в Академията неговите очи се коментира.
ха под път и над път.
                       Очите на генерал Недялков бяха големи, много големи, или
поне той  беше усвоил някакъв маниер да се кокори тъй, че те наистина
изглеждаха огромни върху фона на също така широкото му  северняшко
лице. Та тези негови очи непрекъснато сменяха  състоянието си от  бурно
въртене във всички посоки до мигновено застопоряване и втренчване в
една точка, в която можеше да гледа, без да мига, по десетина  минути.
                       Той беше абсолютен привърженик на военния порядък и ако
беше Началник преди аз да постъпя във Военната академия, никога не
бих отишъл да работя там. Но преди него редът в Академията, имам пред-
вид положението на преподавателския състав, естествено, практически не се различаваше от редът в Софийския университет - преподавателите бяха
задължени да бъдат в Академията само за учебните си занятия и за ад-
министративните заседания. Останалото време можеха да четат и да про-
веждат изследователска работа по своя преценка на места, които са им
удобни.
                         За провеждане на общоакадемичните събрания на команд-
но-преподавателския състав се използуваше големият салон на Академията, който служеше и за киносалон, затова местата му бяха номе-
рирани. И  генерал-лейтенант Недялков се беше изхитрил да си направи
списък на целият този командно-преподавателски състав от около 500 - -  600 човека, на който списък всеки отделен човек беше закрепен за точен номер на стола в салона, на който трябва да седи, когато има задължи-
телно мероприятие. Този номер беше вписан в служебния пропуск за вли-
зане в Академията под претекст всеки да си знае мястото, за да няма
блъскане и навалици, когато  бързо се налага организиране на някакво
спешно съвещание само за няколко минути. Ние свикнахме всеки да си
знае мястото и дори го чувствувахме като реално удобство - военна акаде-
мия сме все пак  и трябва да действуваме бързо.
                           И много често Началникът започна да изненадва събралите
се в салона офицери и граждански преподаватели. Вътре сме, примерно,
над 400 човека, началникът си седи отпред нависоко на масата и току под-
викне - "СПРЕТЕ ЗАСЕДАНИЕТО, ЗАЩО ОТСЪСТВУВАТ МАЙОР ВАСИЛЕВ,
ПОДПОЛКОВНИК ГЕОРГИЕВ И ПОЛКОВНИК ПЕТРОВ? ДА СТАНАТ НАЧАЛНИЦИТЕ НА КАТЕДРИ - респективно на факултети - И ДА ДАДАТ
ОБЯСНЕНИЯ ПРЕД ЦЯЛАТА ЗАЛА!".
                           И ние вътре в залата се шашвахме - как е могъл генерал
Недялков сред няколко стотици хора да констатира поименно кои препо-
даватели или началници отсъствуват от залата и веднага, на минутата, да
поиска обяснения. Признавам, че цели 6 месеца никой не беше в състоя-
ние да обясни тази колосална разпознавателна сила на генерала, непоз-
ната в когнитивната психология. Но на практика след две-три такива начал-
нически изпълнения никой повече не си позволяваше да отсъствува от
общоакадемичните съвещания. И понеже генералът поне веднъж седмич-
но прекъсваше всяка друга дейност  в Академията и по радиото заповяд-
ваше извънредно заседание точно след, примерно, 12 минути, колкото беше необходимото време за придвижване на бегом и от най-отдалече-
ното място на Академията до салона, той успя да въведе не желязна, ами
направо стоманена дисциплина. Което по принцип е отлично за армията
и дори за офицерите-слушатели в Академията, но не и за преподаватели-
те, които бяхме свикнали да ходим там по режима на университетските
професори.
                             Въпреки тези доведени до абсурд  изисквания към реда и дисциплината, аз съм запазил добър спомен за покойния вече генерал,
Мир на праха му. Генерал Никола Недялков беше рядко умен човек и как-
то си въртеше очите като циганин на говежди пазар, той можеше да си
втренчи неподвижно в теб не само очите, но да си концентрира и внима-
нието за диалог и размисъл. Такива генерали със своето стратегическо
мислене правят чест на всяка добра армия. И след като издаде своята
заповед за общоакадемичната конференция по въпросите на връзката
между политиката и войната, Началникът на Академията чрез своя личен секретар - старшина Георгиев,  ми нареди ДА СЕ ЯВЯ  ПРИ НЕГО ПОДГОТВЕН ЗА РАЗГОВОР ПО ВСЯКАКВИ ВЪПРОСИ СЛЕД ТРИ ДЕНА
във ......  във време 4.00 часа сутринта. На мен ми стана веднага ясно, че
генерал Недялков вътрешно е на моя страна, но не желае по никакъв
начин това да се разчува из Академията.
                             В 3 часа сутринта на заповядания ден аз тръгнах пеша от
Южния парк към Военната академия зад Орлов мост.... 


Тагове:   академия,   възход,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 740538
Постинги: 457
Коментари: 349
Гласове: 6006
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол