16.09.2007 г., неделя
Излязох от кабинета на професора-началник сам. Секретарката-сестра ме
гледаше ококорено, та и аз я загледах доста внимателно и, да речем, с ня-
какво внезапно пробудено любопитство.
Момичето си беше красиво отвсякъде, особено очите му. Изпилено - както
естетически старомодно отсъждаше дядо ми Иван - като вретено. И въртеливо като вретено. Не го сдържаше на стола, прибраните му не по-сегашному крачета ту насам, ту натам. Не нервничи, а любопитствува, ама
не с езика, а с крачетата си. Ха нещо да изрече, отвори си устата, сети се, че май му е забранено и пак я затвори.
- ГОСПОДИ - възкликнах аз усмихнато - АМА КАК МОЖЕ СРЕД ТИЯ АЛКОХОЛИЦИ И НАРКОМАНЧЕТА ДА СЪЩЕСТВУВА ТАКАВА ЖЕНИЧКА?
- ДЕВОЙКА СЪМ - поправи ме с явно нежелание тя -, ДЕВОЙКА СЪМ И СЪМ НА РАБОТА. ОБАЧЕ СКОРО Е ОБЕДНАТА ПОЧИВКА. ЦЕЛИ ДВА ЧАСА. А КО-
ГАТО ШЕФЪТ РЕШИ СЛЕД ОБЯД ДА НЕ ИДВА, КАКТО ЩЕ СТАНЕ ДНЕС,
ХОДЯ В ЕДНА БЕСЕДКА, ЕТО ГОРЕ, ВИЖДАТЕ ЛИ Я? - момичето пъргаво скочи от стола и ми посочи беседката през отворения прозорец.
Видях беседката, разбира се, макар да гледах повече момичето.
- МЕН МЕ ДОКАРАХА ТУК КАТО КЛОУН НА ПОГРЕБЕНИЕ - отбелязах аз-, ДАВАТ ЛИ НЯКАКВИ ДРЕХИ, АКО НЕ ИСКАМ ДА МЕ РАЗЛИЧАВАТ КАТО ОНЯ КЛОУН?
- ДАВАТ, АМА НЕ СА КАТО ЗА ВАС. ТУК ВСЕКИ ИМА ПРАВО ДА СИ БЪДЕ
СЪС СОБСТВЕНИ ДРЕХИ. СТОИТЕ СИ ДНЕС ТАКА, А ПЪК УТРЕ НЯКОЙ ЩЕ ВИ ДОНЕСЕ И ДРУГИ. ДРЕХИ ТУК НЕ КРАДАТ, КРАДАТ САМО ПАРИ И 
ЦИГАРИ. АМА ВИЕ ВАШИТЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ГИ ДЪРЖИТЕ ПРИ МЕН, ПЪК
И КОЛКО ЛИ ЩЕ ВИ ТРЯБВАТ ЗА ЕДНА СЕДМИЦА...
Както се провижда, добър е Господ! Какво ли не се случва по тоя шарен свят, та да не се случи и тази история... Момичето несъмнено беше страшно
силно впечатлено от мен. Това само донякъде можеше да бъде резултат на антропологичните ми белези. Бях симпатичен мъж на триисетина и кусур
години, но в никакъв случай не се набивах в очите на жените. Във всеки
случай не и докато не бяха влезли в интелектуален контакт с мен.  А момичето засега не беше влизало в такъв контакт. Дрехите? Дрехите и начи-
на на обличане - това да. Театралният шивач майстор Пенчо беше прочут
на времето си, пък и аз бях човек с вкус, разбира се, тук няма никаква нужда от скромност. Много приятели ме титулуваха "Графа" за изисканото ми
отношение към дрехите, обувките и прочие реквизити.
Но момичето беше съвсем младичко, изглеждаше ми на 21-22 години, та надали и тук беше главната причина; в този период младите зяпаха по
друга мода.
А-А-А, СТОП!
 МОМИЧЕТО СЕ ИЗТЪРВА, ЧЕ ЩЕ СТОЯ ТУК ЕДНА СЕДМИЦА, ЗНАЧИ Е ПОДСЛУШВАЛО ПО НЯКАКЪВ НАЧИН РАЗГОВОРА НИ В ТОЯ ИНАЧЕ ДОБРЕ ИЗОЛИРАН КАБИНЕТ. А ЩОМ Е ПОДСЛУШВАЛО СЕГА, ПОД-
СЛУШАЛО Е И ДРУГИ НЕЩА, ТА ЗАТОВА Е ТУЙ ПРОСТО НЕУДЪРЖИМО 
ЛЮБОПИТСТВО КЪМ МЕН, ДОРИ БЕСЕДКА МИ ПОСОЧИ С РЪКА, НА
КОЯТО ДА СЕ СРЕЩНЕМ...
- ВИЖТЕ СЕГО - казах на момичето -, НЯМА ДА СЕ ЗАДЪРЖАМ МНОГО
ПРИ ВАС В МОМЕНТА. ОТИВАМ НА НЯКОЯ ПЕЙКА ДА ПУША И ДА ЧАКАМ ДОКТОР Х. А ПРИ ПЪРВА ВЪЗМОЖНОСТ, ТОВА СЕ ПОДРАЗБИРА, ИДВАМ
ПРИ ВАС НА БЕСЕДКАТА. 
ВПРОЧЕМ, Я МИ КАЖЕТЕ С ДВЕ, АМА САМО С ДВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ НЕЩО ЗА
ДОКТОР Х, АКО ТУК Е УДОБНО...
- ПРИ МЕН Е УДОБНО, НА ДРУГО МЯСТО - НЕ. ПЪРВО ИЗРЕЧЕНИЕ -
ДОКТОР Х Е БИЛ ВЕЛИКОЛЕПЕН ЛЕКАР. ПОВТАРЯМ, БИЛ. АЗ БЯХ НЕГОВА СТУДЕНТКА И ГО ЗНАМ СЪС СИГУРНОСТ. ВТОРО ИЗРЕЧЕНИЕ - ДОКТОР
Х Е БИЛ, Е В МОМЕНТА И ЩЕ СИ ОСТАНЕ ВЕЛИКОЛЕПЕН ЧОВЕК. СТИГА
ВИ ТОВА, НАЛИ? А АЗ СЪМ ДИПЛОМИРАНА ЛЕКАРКА.  И ВИ ПОЗНАВАМ.
ДОВИЖДАНЕ!
Какво става, Хегел с Хегел такъв;  момичето била тук лекарка на стаж, а ти
я вземаш за изкусителна любопитка. Познавала те отнякъде или по някакъв начин. Гарантира ти, че с доктор Х си улучил в десятката. А с нея - може и
по-навътре към центъра. Ако има по-навътре от десятката, хегелианецо
късметлия. Затова тя така спокойно ми предлага среща, защото си е била
лекарка и няма нужда да се притеснява от разговори с, с какви... а-а-а, да,
с пациенти.
ИЗЛЯЗОХ И ОТИДОХ ДА ПУША ЦИГАРА ПО-ДАЛЕЧ ОТ СТАЯ №4, ЗА ДА 
СЪМ САМ. ДА ПОМИСЛЯ МАЛКО, МАКАР ЧЕ ПРОБЛЕМЪТ В МОМЕНТА
КРИСТАЛИЗИРА БЛАГОПРИЯТНО ЗА МЕН.
ОТБИХ АТАКАТА НА ПЪРВИЯТ ПРОФЕСОР. ТОЙ СЕ ОТКАЗА ДА МЕ ДИАГ-
НОСТИЦИРА ДИРЕКТНО ЗА ЧОВЕК, ДА ГО КАЖА ПО-МЕКО... С ПСИХИ-
ЧЕСКИ ОТКЛОНЕНИЯ.
БЪРЗО ПРЕМИНАХА КЪМ ВТОРИ ВАРИАНТ. ТЪЙ КАТО БЕШЕ ДОБРЕ ИЗ-
ВЕСТНО, ЧЕ АЗ ПИЯ АЛКОХОЛ В ПОПУЛЯРНО ПИЯНСКА КОМПАНИЯ,
ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОЯТО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ  СЕ ОФОРМИХА НЕПОПРА-
ВИМИ ПИЯЧИ, ГОЛЕМИ, ГОЛЕМИ ЛИЧНОСТИ, ЗАВЪРШИЛИ ЖИВОТА
СИ ТРАГИЧНО, ПРЕМИНАХА КЪМ ВАРИАНТА ЗА ПРИПИСВАНЕ НА АЛКОХОЛНА ЗАВИСИМОСТ И НА МЕН.
Но аз решително отблъснах и опита на вторият професор да ми постави
ДИАГНОЗА на АЛКОХОЛИК. Именно ДИАГНОЗА, която се оформя в офи-
циални медицински документи. Приказките не ме интересуваха, дори
когато излизаха от устата на лекар. ДИАГНОЗАТА беше важна, а такава 
диагноза професор ИГРЕК явно повече нямаше и да помисли да ми напише.
ПРОФЕСОР ИГРЕК.... СТОП! ТОВА БЕШЕ ВТОРИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРОФЕСОР, КОЙТО ФАЛШИФИЦИРАШЕ ДИАГНОЗИТЕ НА ЛИЦА, ПОПАД-
НАЛИ В НЕГОВАТА КЛИНИКА. ИЗЛЕЗЛИТЕ ОТ ТУК НАРКОМАНЧЕТА НИКОГА НЕ СА БИЛИ НАРКОЗАВИСИМИ, А НЯКОИ НЕУДОБНИ ЗА НЯКОГО ЗДРАВИ
ПИЯЧИ СЕ СДОБИВАХА С ДИАГНОЗА НА АЛКОХОЛНА ЗАВИСИМОСТ,
ПРИДРУЖЕНА ОТ ВИЖДАНЕ НА ОАЗИСИ И НА БЕЛИ МИШКИ... ДЕМЕК,
ПРИДРУЖЕНА С ИНЦИДЕНТНА ПСИХИЧЕСКА НЕАДЕКВАТНОСТ...
И светкавично реших - никакво бързане, трябва да остана тук повече време, 
защото благодарение на Господ и на късмета си намерих прекрасни
хора за съюзници - доктор Х и ХУБАВАТА, ЗАГАДЪЧНАТА ЛЕКАРКА-
СТАЖАНТКА...