11.09.2007 г., още си е вторник

ПОСПАХ МАЛКО, ПОРАЗХОДИХ СЕ ПАК, АКТИВИЗИРАХ СПОМЕНИТЕ СИ В ЮЖНИЯ ПАРК И СЕГА МИСЛЯ, ЧЕ МОГА ДА ПРОДЪЛЖА.
Първият рунд от словесната схватка между мен и професора очевидно щях да го спечеля. Трябваше просто да си нанеса удара. Двата магнетофона, записващи разговора в другата стая Ітехниката тогава беше несравнима с днешната и за такъв важен разговор двата магнетофона са задължителен реквизитІ, не можеха да запишат друго, освен аргументи за моята непробиваема памет. Пък и за нещо друго...
Господи, като пиша днес всичко това, написаното ми изглежда едва ли не второстепенна сцена от едноактна пиеса с двама актьори. Може би така ще бъде възприет текста и от някои мои читатели.  Здраве да е!  Но фактическата тогавашна истина е, че този разговор беше съдбоносен за мен. Ако аз позволех на професора да ми постави диагноза за злокачествена, самозапълваща се с фантазми прецедентна темпорална амнезия, при това диагноза, потвърждаваща се тъкмо от съдържанието на този разговор и затова неоспорима, щях при цялата интелектуална подкрепа на видни личности, която безусловно бих получил, да си отпраша за "лудницата" като първия човек, срещнат на улицата.
- ДРУГАРЮ ПРОФЕСОР - ОТЧЕТЛИВО ЗАПОЧНАХ АЗ -, НИКАКВА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НИКАКЪВ ПРЕГЛЕД ОТ МЕДИЦИНСКИ КОНСИЛИУМ 
НА МЕН НИКОЙ, НИКЪДЕ И НИКОГА НЕ МИ Е ПРЕДАВАЛ. НИТО СЛУЖЕБНО ЧРЕЗ БАН, НИТО ЧАСТНО НА ДОМАШНИЯ МИ АДРЕС.
РАЗБИРА СЕ - омекотих леко удара -, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВИЕ ИЗОБЩО НЕ СТЕ НАЗНАЧАВАЛИ ТАКЪВ КОНСИЛИУМ, НО ДА СА ВИ ПОДВЕЛИ ОТНОСНО МОЯТА ИНФОРМИРАНОСТ. АКО Е ТАКА, ТОГАВА ЩЕ ВИ ПОМОЛЯ ДА МИ РАЗЯСНИТЕ ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО СТЕ ПРОЯВИЛИ ТАКАВА
ВИСОКА ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА МОЕТО ЗДРАВЕ, ОСОБЕНО КАТО СЕ СЪОБРАЗЯВАМ С ВАШАТА МЕДИЦИНСКА КОМПЕТЕНТНОСТ.
Професорът не беше изключвал провал на първоначалната си атака - 
умен човек беше, наистина -, затова сякаш между другото въвприе моят 
категоричен отговор.
- АЗ БЯХ ПОМОЛЕН ДА НАЗНАЧА ТОЗИ КОНСИЛИУМ - продължи той -, ПОМОЛЕН БЯХ ОТ ОТГОВОРНИ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ЗАЩОТО ВАШ СЪСЕД Е ЗАБЕЛЯЗАЛ И Е ПОДАЛ СИГНАЛ ЗА НЕЩО МНОГО СТРАННО ВЪВ ВАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ. КАЗВАТ, ЧЕ ВИЕ ИЗОБЩО НЕ СПИТЕ. НЕ ГОВОРЯТ ЗА НЯКАКВИ ПОСТОЯННИ ШУМНИ КОМПАНИИ, А ЗА НЯКАКВИ СИЛНИ МОНОТОННИ ЗВУЦИ ПО ЦЕЛИ НОЩИ. СУТРИН ИЗЛИЗАТЕ РАНО И СПОРТУВАТЕ, А НОЩЕМ НЕ СПИТЕ. И СЕ ПРЕЦЕНЯВА, ЧЕ ТОВА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НОРМАЛНО ПОВЕДЕНИЕ. ПОД ВАС ЖИВЕЕ, КАКТО СИГУРНО ЗНАЕТЕ, ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР НА ДЪРЖАВАТА. НЕ ОТ НЕГО ЛИЧНО ИДВА 
СИГНАЛЪТ, ТОЙ БИЛ НА НЯКОЛКО ЕТАЖА ПО-НИСКО, НО ДО НЕГО СА СЕ ОТНЕСЛИ НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ВИ СЪСЕДИ. ВЪПРОСЪТ Е СЕРИОЗЕН И АЗ ТРЯБВА ДА ПРОВЕДА ИЗСЛЕДВАНЕТО. И СЪВСЕМ НЕ РАЗБИРАМ, ЗАЩО ДО ВАС НЕ Е СТИГНАЛО СЪОБЩЕНИЕТО ДА СЕ ЯВИТЕ ПРЕД КОНСИЛИУМА. ЗАТОВА ДНЕС ЩЕ СВЪРШИМ ТАЗИ РАБОТА.
Признавам, че бях изненадан от тази убедителна  професорска словоохотливост. За секунда дори се поколебах дали да не допусна, че наистина идиотското тракане на моята стара американска пишеща машина е истинската причина, довела съседа ми отдолу до идеята директно да се възползува от комшийството ни с главния прокурор. Веднага обаче отхвърлих това съблазнително за отпускането ми предположение. Работата си 
оставаше по-сериозна и психиатърът просто беше пуснал в ход предва-
рително подготвената смяна на ракурса.
- АМИ АКО ПИШЕЩАТА МИ МАШИНА - казах аз -, ДЕЙСТВИТЕЛНО СЕ Е СТОРИЛА НЯКОМУ ТОЛКОВА СТРАНЕН ИЗТОЧНИК НА ПОСТОЯНЕН ШУМ,
МОЖЕ БИ НАИСТИНА ТРЯБВА ДА МЕ ИЗСЛЕДВАТЕ ЗАЩО ПИША НОЩЕМ, А НЕ ПРЕЗ ДЕНЯ. А  ОТГОВОРЪТ Е, ЧЕ ПРЕЗ ДЕНЯ ЧЕТА ПО БИБЛИОТЕКИТЕ И СИ ПРАВЯ КОНСПЕКТИ, А НОЩЕМ ПИША, КОГАТО МИ ПОТРЪГНЕ.
- НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА КОГА ЧЕТЕТЕ И КОГА ПИШЕТЕ - продължи професорът -,  ИНТЕРЕСУВА МЕ НОРМОСЪОБРАЗЕНОСТТА Іточно това беше думатаІ НА ЦЯЛОСТНОТО ВИ ПОВЕДЕНИЕ. ЗАТОВА ЕТО ВИ ТЕСТА,
КОЙТО ТРЯБВА ДА ПОПЪЛНИТЕ ЗА 30 МИНУТИ. ТОВА Е СТАНДАРТНОТО ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ИЗСЛИДВАНЕТО ПО НЕГО.
И ми подаде печатна брошурка от осем страници. 
Чувал бях и знаех нещо за тези тестове, затова директно погледнах на последните две страници. ДА, ТОЧНО ТАКА ...
- ВИЕ МИ ПРЕДЛАГАТЕ - казвам -, ТЕСТА НА ЛЕНИНГРАДСКОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА АКАДЕМИЯТА НА НАУКИТЕ НА СССР, КОЙТО БЕШЕ ОСЪДЕН НА ЧИКАГСКАТА СЕСИЯ НА АМЕРИКАНО-БРИТАНСКАТА ПСИХИАТРИЧНА АСОЦИАИЯ КАТО ТЕСТ, ИЗПОЛЗВАН ЗА
ИЗСЛЕДВАНЕ НА НЯКОИ ИЗБЯГАЛИ ПО-КЪСНО НА ЗАПАД СЪВЕТСКИ
ИНТЕЛИГЕНТИ. НА СЪЩАТА СЕСИЯ БЕШЕ ПРИЕТ И СТАНДАРТЕН КОНТРАТЕСТ, КОЙТО СЪЩО БИХ ИСКАЛ ДА ПОПЪЛНЯ. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ
РАЗПОЛАГАТЕ С ЕКЗЕМПЛЯР ОТ НЕГО.
Този път беше ред на професора да ме изслуша с изумление.
- АМА ВИЕ КАКВО, НАИСТИНА ЛИ СТЕ ФИЛОСОФ? ЗАЩО НЕ СТАНЕТЕ МОЙ АСИСТЕНТ И ЗА ДВЕ ГОДИНИ ЩЕ ВИ НАПРАВЯ ДОЦЕНТ. АКО СЕ СПРАВИТЕ С ЛЕНИНГРАДСКИЯ ТЕСТ, КАКТО ГО НАРЕКОХТЕ, ЕСТЕСТВЕНО.
- С ТОЗИ ЛЕНИНГРАДСКИ ТЕСТ - продължих -, НИКОЙ ДОСЕГА НЕ СЕ Е СПРАВИЛ ТАКА, ЧЕ ДА ДОКАЖЕ СВОЯТА НОРМАЛНОСТ. ТЕСТЪТ Е
ПРЕДНАЗНАЧЕН ИМЕННО ЗА БЕЗОТКАЗНОТО, УЖ НАУЧНО, ДОКАЗВАНЕ
НА НЕНОРМАЛНОСТТА НА НОРМАЛНИ ХОРА. И ТО ЛИЧНОСТИ ОТ РАНГА НА ПОЕТА ЗАБОЛОЦКИ... 
ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ДА СЕ СПРАВЯ С ТЕСТА Е НА БЕЛИ ЛИСТОВЕ
ДА ВИ НАПИША КАК Е СЪЗДАДЕН И КАКВИ СА АМЕРИКАНО-БРИТАНСКИТЕ
КРИТИКИ НА ПСИХИАТРИТЕ СПРЯМО НЕГО. АКО МИ ДАДЕТЕ МАЛКО ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ, ЩЕ ВИ НАПИША ЦЯЛО ЕСЕ. И ТЪКМО ЩЕ ВИ ДАМ ПРЕКРАСНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРОВЕРИТЕ СИЛАТА И УСЛУЖЛИВОСТТА НА СОБСТВЕНАТА МИ ПАМЕТ, ОТ КОЯТО СЯКАШ СЕ ИНТЕРЕСУВАХТЕ В НАЧАЛОТО НА РАЗГОВОРА НИ...
- ДОСТАТЪЧНО - рече професорът -, ИЗЧАКАЙТЕ МЕ ТУК ДА ОТИДА ДА ОСТАВЯ БЕЛЕЖКА, ЧЕ СИ ОТЛАГАМ ЛЕКЦИЯТА.
И излезе през вратата, която беше в стената на кабинета... 
  

шок, шок ъв професорската глава...браво ЛИК :-)