11.09.2007., точно вторник при това
 
И ТАКА ... 
- СЯДАЙТЕ - КАЗА ПРОФЕСОРЪТ. - КОЯ ДАТА СМЕ ДНЕС, ЗАЩО СЕ ЗАБАВИХТЕ ЦЯЛА СЕДМИЦА?
Започва веднага; прави опит да ме обърка, да ме изнерви.
- НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА КОЯ ДАТА СМЕ ДНЕС, ДРУГАРЮ ПРОФЕСОР. ИНТЕРЕСУВА МЕ ВСЯКА СУТРИН ЛИ ИДВАТЕ ТОЛКОВА РАНО НА РАБОТА И ВИНАГИ ЛИ ДОКАРВАТ ПРИ ВАС ПАЦИЕНТИТЕ С ПРИДРУЖИТЕЛИ? ВПРОЧЕМ, НОРМАЛНО Е, ВИЕ РАБОТИТЕ С МАЛКО ТРУДНИ БОЛНИ...
- ИДВАМ, КОГАТО МИ СЕ НАЛАГА И КОГАТО СИ ИСКАМ, ЗАТОВА СЪМ ПРОФЕСОР. ТА ЗАЩО ПРОПУСНАХТЕ ДАТАТА С ЦЯЛА СЕДМИЦА?
Никаква дата за нищо не съм пропускал. Продължава да се опитва да ме обърква и да ме вкара в някаква уловка...
- ИЗВИНЕТЕ, ЦЯЛА СЕДМИЦА ЛИ КАЗВАТЕ, ЧЕ СЪМ ПРОПУСНАЛ ОТ НЯКАКВА ДАТА?
- ПИСМЕНО СТЕ ИНФОРМИРАН, ЧЕ В СРЯДА /а, ето от къде се появи вчерашната ми грешка и вместо понеделник написах сряда в началото на дневника.../ МИНАЛАТА СЕДМИЦА ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ЯВИТЕ НА  ПРЕГЛЕД ТУК, ПРЕД СВИКАНИЯ ЗА ЦЕЛТА КОНСИЛИУМ. А СЕГА МИ СЪЗДАВАТЕ ПРОБЛЕМИ, ЩЕ ТРЯБВА САМ ДА ВИ ПРЕГЛЕЖДАМ И ДА СТОЯ ПРИ ВАС ПРИ ПОПЪЛВАНЕТО НА ТЕСТА. ЗАТОВА ЗАПОЧВАМЕ РАНО, ПОСЛЕ ИМАМ ЛЕКЦИЯ.
Никаква писмена информация не съм получавал. За никакъв консилиум и за никакъв преглед нищо не зная.... ДОСЕТИХ СЕ...
Професорът-психиатър, първоначално невролог в кариерата си, пробваше атакуващо да ме сугестира, че имам навик да забравям за важни неща и събития. Разбира се, от Протокола щеше да бъде ясно, че той провежда с мен експеримент в момента. Но важен беше характерът на моя отговор и още по-важна - цялостната ми реактивна установка, а не това, че той ме провокира с невярно твърдение за някакво мое задължение през миналата седмица.
ТУК ЩЕ НАПРАВЯ ЕДНО НАУЧНО РАЗЯСНЕНИЕ, КОЕТО, ДОКОЛКОТО СЕ ИНФОРМИРАХ ЗА БЛОГОКОМУНИКАЦИЯТА, НЯМА ДА ПРЕДСТАВЛЯВА НИКАКВО ЗАТРУДНЕНИЕ ЗА МОИТЕ ЧИТАТЕЛИ.
На границата между психологията, психиатрията и психоанализата се смята за експериментално доказано, че индивидът може прецедентно или пък дори хронично да получава неконтролирана амнезия, при която събитията от даден времеви период "му се губят". Това го знаят дори определена - но задължително специфична - категория пияници.
Сам по себе си обаче този факт няма никаква доказателствена стойност
относно предположенията за умствена разстроеност и просто не може рационално да бъде свързан с нея.
През 60-те години на миналия век обаче тук-там се лансираше една анонимна хипотеза, че понеже при темпорално ограничената амнезия от паметта "се губят" събитията, но не се губи усещането за протеклото време, то индивидът започва да чувствува "събитиен глад" и да изпитва траен дисконфорт от мисълта за "празното  в паметта му време. Това според някои изследователи има за последица "запълването на празното откъм реални събития" време с УСТОЙЧИВИ ФАНТАЗМИ, които субективно се преживяват като корелативни с емпиричната събитийност. Най-често за източник, извор на тези фантазми се предполагаха сънищата и сънуването.
С всичко ново в науката аз бях добре запознат на времето. В основата на този мой разностранен интерес стоеше пак Хегел, защото неговата философска система е така органично свързана с цялата наука от неговото време, че нямаше как да бъде разбрана без парадигмални научни знания в много области на науката.
Така че аз първо се досетих, а после и ясно разбрах какво цели професорът-психиатър. И трябва да призная, че за момент изпитах респект към неговата подготвеност, понеже той беше доста възрастен човек, за да е в крак с провокативните хипотези в науката. А както се оказа, спонтанният ми респект свърши полезна работа пък за самия мене.
Казано просто, работата изглеждаше така. Професорът беше си наумил с помощта наистина на науката да докаже, че аз може да съм си пил водката, виното или бирата за много дълго време с Дончо Цончев, Генко Генков, Христо Калчев, Миряна Башева, Владко Зарев и прочие приятели, да съм се напил до безпаметство, да съм си се прибрал у дома, а като съм се събудил сутринта или Бог знае кога /иначе аз обикновено ставам в 4 часа сутрин/, да съм бил вече вкарал в паметта си съдържанието на някакви кошмарни сънища, а изобщо да не си спомням с кои хора съм бил предния ден. И така на мястото на Дончо или Генко се появил Халис Окан, а на мястото на Владко Зарев - пак Владко, ама Живков по фамилия. 
След като в структуриран вид ми просветна всичко това, аз разбрах - трябва много категорично да опровергая провокативното твърдение на професора, 
че уж миналата седмица е трябвало да бъда при него и други лекари на някакъв преглед, за който или съм забравил напълно, или единствено чрез волево усилие си го припомням. /А сега - почивка и в Южния парк/.

СЕТИХ СЕ ПРЕДИ ТРЪГВАНЕ ЗА ПАРКА. И НЕ ЧЕТИ ВЕЧЕР ОНЯ АБСОЛЮТНО БЕЗСЕМАНТИЧЕН И НАФУКАН ФРАЗЬОР, ИВО БЕРОВИЯ...
РАЗВАЛЯШ СИ НАСТРОЕНИЕТО, ПСУВАШ ПАРТОКРАЦИЯТА, А НЯКОЯ СУТРИН, ТОКУ ВИЖ, СИ СЕ СЪБУДИЛ С ФАНТАЗМИ В ГЛАВАТА. НЕ ГО ЧЕТИ НЕ ЗАТОВА, ЗАЩОТО БИЛ С КОСТОВ ИЛИ НЯКОЙ ДРУГ, А ЗАЩОТО, ПОВТАРЯМ, Е ПРОСТО КУХАРСКИ, МАКАР И ГРАМОТЕН, БЕЗСЕМАНТИЧЕН ФРАЗЬОР. ТОВА Е ПРОТИВОПОКАЗНО ЗА УМНА ГЛАВА КАТО ТВОЯТА.

според мене тоя професор, триебва да е бил или проф.Стоянов или Темков.
И какво само ме тормозите с тоя Иво Беров, аз си четем много работи не само от него. Човек пониекога триебва да чете, за да знае на кого да не заприлича хи-хи

Първият му въпрос (на професора) е направо...
Един по-лабилен човек без проблем би се пързулнал право в ръчичките му...