08.09.2007 г., събота

            Освестих се, мога да констатирам и днес този факт с удоволствие, почти мълниеносно. Какви са фактите?
             В коридора пред вратата на апартамента ми стои като охрана човек от службите за сигурност. Вероятно е и шофьорът на колата, с която са пристигнали. При мен в апартамента се намира и втори човек от службите за сигурност, който е старши на цялата група. Третият човек с престилката може наистина да е лекар или поне някакво медицинско лице, но със сигурност не е човекът, който взема решенията. Но понеже именно той ми се представи, ще трябва с него да започна разговора. Махмурлукът ми изчезна, съзнанието ми се проясни като бистра планинска водица. 
           Интуитивно, но много релефно схванах, че щраква капанът, заложен след историята с изпитването на Владимир Живков. Значи така - дошло е времето на голямата, тежка беда. Всичко това ми беше минало през главата още в първите 30 секунди, след като затворих отвътре вратата на своя апартамент. Лекарят и офицерът бяха напрегнати, но се държаха така, сякаш действително са дошли по мое повикване.
           - Легнете - каза лекарят. Първо ще измерим кръвното налягане, а  след това ще Ви направя и кардиограма. Кога Ви прилоша, пили ли сте алкохол снощи?
           - Докторе - отговорих му аз, като се усмихнах озадачено -, на кой  етаж живее пациентът, при когото са Ви извикали? Бихте ли ми показали адреса, който са Ви дали служителките от Спешния център на Вашата академия?